Напоследък думите се сливат,
смисълът им се губи в мъглата.
Мълчанието ти пронизва кожата ми,
разни белези в мен ми напомнят за теб...
Все още понякога те усещам –
нарочно, за да не те забравя...
Както и да е...
В мъглата няма чудеса,
върлува само тъга...