не съм аз,
не съм тук,
все едно е друг,
не се буди,
ще бъда тиха,
само нежно
ще те погледам,
ще те докосна едва,
после ще си отида,
понеже съм невидима,
ще мина през вратата,
(напоследък дори прозрачна),
няма да чуеш,
няма да знаеш,
че идвам всяка нощ
и лягам до теб,
вдишвам по малко
от кожата ти,
когато се съмне,
със ярко червени сълзи
тръгвам, и те оставям
отново сам...