Мама на телефона = 20 минути.
Ало. А. Горе. Долу. Дразни ме. (Празен смях.) Не. Да. Дааа. Е, ти как мислиш. Пица. Нищо. Да. А. А ти? Ъхъ. Добре. Искаш ли да говориш с нея? Добре. Вече ги полях. Да. Утре. Няма да забравя. Айде.
Тати на телефона = 3 минути.
Ало. ... А ти сам ли си? А ти как са? В офиса? До толкова късно? Ние - горе. Долу. Сами до четвъртък. Еми, не. Защото ми е необщително, не ми се пише, не ми се говори с никого. Извинявай. А баба? Тя по-добре ли е? А ще бъде ли? За постоянно ли? А там как е? А ти? ... А, още нещо. Обаждали ли са се от агенцията? Трябваше миналата седмица. Добре. Еми, мама не е съгласна. Да, ще видим. .... целувки от нас...
И днес пролет. Слънцето засега е празно, но постепенно ще започне да се пълни с едни или други неща. Ще видим кои ще наклонят везните. Във всички случаи няма да е красиво отблизо. Във всички случаи така е естествено.
А аз дължа на света толкова много, и толкова ме е страх.