Пак съм тук. Харесва ми. Мирише гадно, студено е, но пък има компютър и телефони. Гот. Иначе ги мразя. Ама не може иначе.
И пак тези дрехи, маниери, възпитание, ред... лоялност.
От другата страна- ние. И те също де.
Свободата да изразиш себе си. Свободата да твориш. Да обичаш.
Едното част от другото? Може, да.
Обаче той част от това? Надали. Той не е те, те не са ние, ние не сме аз. Аз съм другаде. При него :). А той дори не знае.