По това време на годината винаги се обърквам в догадки, по дяволите, кое време на годината сме. Ония 2 .. 3 секунди, в които се отнасяш на някъде и после завръщането ти коства няколко секунди размисъл и припомняне. Когато лятото се събуждам никога не го правя със съзнанието, че е зима. Когато сега се събуждам, даже снощи докато си миех зъбите, все се замислям, и мерси, че идва коледа, че да се сетя.
друго.
Обект. Обект. Субект.
Обектът остана неразбран. Субектът не ме разбра. Не ми дреме. Противоречието във вътрешността на нещата ме изкарва от равновесната хармония на първият истински снежен ден от тази зима, която ще дойде утре. Аз твърдо вярвам, че всеки субект ме интересува, обвинявам се, че нямам достатъчно сила да навляза дотолкова навътре, че да разбера докрай подбудите. На субекти, до чието знание съм достигнала, запецвам в средата на пътя и почва едно главозамайващо обвинение, че не извървявам пътя докрай. Но те са станали обект вече и аз не ги искам. Всеки, които се превръща, в обект спира да ме интересува. Заради това и не ми дреме, какво ще ми каже, виждам на скенера приказките и чувам в тонколони неформулираните му мисли.
А всъщност нали знаеш колко е трудно да си на люлка, след като вече ти се драйфа. И нали знаеш, че можеш да спреш и да почнеш отначало. И след известно време да забравиш, че вече си се люлял на тая люлка.
Няма нищо по-прекрасно от тва да си жив, и да изпадаш във всичките настроения, в които изпааш. Е, тва ми е коледното пожелание за сбъдване. Да спра да говоря, а да се науча от ak 47 Ivo.
ak 47 Ivo (11:47 AM) :
Знаеш ли какво казвам на хората, като чуя, че пишат книги против войната?
- Не. Какво им казваш?
- Казвам им: «Защо не напишете книга против ледниците?»