И ето - в един момент осъзнавам, че не мога да пречистя душата си, не мога да стопля сърцето си. аз нямам душа, нямам сърце.
защо, когато имаме всичко и можем всичко, предпочитаме да рушим?
защо дори сега предпочитам да казвам "ние", защо пак принизявам някакви въображаеми хора до своето ниво, за да не ми е самотно, тук долу, тук някъде, тук.
цивилизацията е зло. времето е зло. ако трябваше да ставам сутрин, да паля печка, да копам градинка,да варя чорба и да плета чорапи- щях ли тогава да разсъждавам върху философията на буквата "н"
не, нямаше.