Дали тъмнината на заблудата е била премахната
става ясно, когато легнем да спим през нощта.
Дали пламъците на гнева са били угасени
става ясно, когато се сблъскаме с обидни думи.
Дали планината на арогантността е изравнена със земята
става ясно, когато ни почитат онези с по-малка ученост от нас.
Дали езерото на желанието е изсъхнало и изчезнало
става ясно, когато прекараме малко време с красиво момиче.
Дали вихрушката на завистта е изчезнала
става ясно, когато нашите съперници вземат надмощие.
Дали затегнатият възел на скъперничеството се е разпуснал
става ясно, когато се сдобием с малко материално богатство.
Дали цветето на дисциплината е разцъфнало
става ясно, когато се озовем сред обикновени хора.
Дали сме облекли бронята на търпението
става ясно, когато неочаквано ни сполети трудност.
Дали жребецът на усърдието се е развил напълно
става ясно, когато се захванем да осъществяваме някое добродетелно дело.
Дали крепостта на медитацията е обезопасена
става ясно, когато ни сполети сериозна болест,
а дали мечът на мъдростта е бил наточен
става ясно, когато унищожителните емоции възникнат и се разгърнат.
Това учение за начина, по който недостатъците излизат на бял свят
беше съставено от стария просяк, наречен Дудул,
в отговор на молби от много ученици.