всичко е странно напоследък... и снощи беше странно. чао влюбени гълъбчета, до утре, ще дойда и в лондон и в берлин на гости :) надявам се
така или иначе бяха хубави, не че си подхождаха, не съм сигурна, но бяха хубави, мириам малко повече, но аз съм пристрастна вече. тя като че ли се притесняваше от мен, пак тук и пак в непозната обстановка, малко излишна и далечна...
докторскаградинка и вино малко по-късно, с по една тапа в ушите севтосваме сиди... how to disappear completely
"слушай, слушай, каква хармония"
"слушам, мишо, моля те, помълчи малко"
"не, не, слушай... как избледняха само интерпол, като се сетихме, че имаме кид а"
не знам защо пиша тук, само когато ми е ужасно зле... днес всъщност стана нещо, което не исках да става никога :) поне не скоро. няма нищо общо със снощи, но пък нещата се събират... и след тежка вечер е още по-гадно
сега ще спра да плача, ще се приготвя, ще изляза, ще си сложа тапите в ушите и ще се правя, че нищо не е станало