Ето я, пристигна.
Пристигна с усмивки, с хорА, с много весели и пияни физиономии. Пристигна с фойерверки, музика и прегръдки между българи и англичани, англичани и италиянци, италиянци и руснаци, руснаци и българи, българи и италиянци, руснаци и ново-зеландци... стотици хора. Снимки, камери, запалки, чаши...
Щастие, музика, хорА и вино от това на бай Иво, който продаваше 250 мл бутилка за 2 кинта (правено от него, разбира се).
Пристигна с надеждата за нещо по-добро, което ни чака отвъд границите. Пристигна с малка тъга за това, че старата си е отишла някак без да се сбогува. Нямаше време, измежду цялата еуфория. Само бай Иво каза "Ееех, бързо, бързооо... Бързо си отиде лятото..." Знаех какво има предвид, докато го карах да танцува заедно с мен под звуците на народните песни. Аз в това време бях заета да крещя: "Добре дошла, Европааа!" Не ние- при нея, а тя- при нас.
Пристигна тя- 2007-ма. Нека е щастлива за всички!