живея на ужким.
не ми идва да пищя с думи тъгата
ти беше дунапренът който попиваше вътре в мен
но е суха вече гората, дружелюбни
не ми остана и остава нищо
(и ми е все тая
каквото и да ми вкара живота
ЗАЩОТО ЗНАМ ЧЕ ЩЕ ЛЕЖА ТАМ БЕЗ ДА СЕ ПРЕРОДЯ
...и добре че е така)
всъщност Дора Конова още насочва пистолет срещу мен
който се сети, той ще ме разбере
и благодаря ти мила че го направи
за да спра да се преструвам че съм способна на любов