а пък сънувам някакви много странни работи.. хубаво странно :) бях си изрисувал цялата китара с най-различни цветове, неща, цветя, листа, надписи, криви буквички, и керемидено-червено, топло и меко и я подарих на това момиче, а тя се разплака от радост и ме целуна по бузата, съвсем бавно и нежно. и нейния подарък беше очарователен, жалко че не помня какъв точно беше.. но беше малко, неопределено, и сладко, с миниатюрни възглавнички и също шарено.. и беше красиво, спокойно, уютно, и съвсем съвсем в реда на нещата - поне в съня. странно беше да се разделя с китарата, и все още като се замисля ми е непонятно. но в съня беше ок. всичко беше ок. и това беше най-странното, но по детски нормално и логично. хубав сън. искам още такива, и да спя, и да се усмихвам и да се радвам и да радвам и другите. да, звучи добре. липсата на разни хора около мен ми се отразява не по начина, по който предполагах.. и пак всичко е тъжно, и на моменти трагично, обречено и все пак всичко ще е наред. някой ден. и всички тези прекрасни и красиви създания ще намерят щастие някога, защото го заслужават. не съм вярвал в доброто толкова досега. и не знам защо вярвам, не знам защо..