Почувствах се разплискана
Без да искам да те засегна - малко съжалявам, че прочетох всичко написано тук, от теб. Вариантите са два - първият е тук да е само част от отражението на очите /"кал влезе в очите и те преставайки, забравиха да отразяват звездите" - някакво хайку изплува от някъде/, вторият - поза. Всъщност замислих се, че всъщност от желание да споделяш със себе си, писането тук се превръща в желание за внимание, с вечната презумпция да напишеш нещата, съобразно факта, че някой (ще) го чете. Прозира повече, отколкото предполагаш.
Няма значение. Може би съм критична просто защото съм недоспала :)
Исках да кажа (без да вложиш нито повече, нито по-малко в тези думи, от това което са), че мислих доста за нещата, които говорихме, че рядко ми се случва да общувам с човек, който да ми се противопостави с почти моите думи и по-голяма сила и че се радвам, че ми се случи.
Това е от снощи - "Може да не е истина, но е толкова красиво, ...".../7/index.php?id=4831
Пуканки и/или достоверност
Добре дошла на трейлъра. Сядай, прожекцията започна преди седмица. Подбрани сцени и моменти ще преминат пред погледа ти, за да те уверят да си купиш билет за същинската прожекция. Кадрите подсказват, че са подбрани, къде умело, къде неумело навързани, леко манипулирани, както във всеки трейлър, който си гледала, но все пак са от самия филм. Което може и да не е предимство, но говори за автентичност.
Недостатъкът на всеки трейър се състои не в представените сцени, а в характеристиките му - кратък, безплатен, силно манипулиран. За всичко отвъд трейлъра се очаква зрителят да плати - време, усилие, средства, за да разбере за какво изобщо става дума. Разбира се, ако не харесваш екшън а ла Рамбо, едва ли ще платиш за онези кървави сцени - да ги видиш в контекста и развити в мащаб:)
Позабавлявай се, поне пуканките наоколо си струват. И не пропускай встъпителните надписи с дребен шрифт в началото (някъде във втория пост) - "този трейлър е сниман с идеята, че ще се гледа".
Сега, в сериозната част от това ЛС, трябва да ти кажа, че някои неща никак не са режисирани. Стихчетата, например, са моментни проблясъци, нямат корени в миналото и са продукт на самия блог. Вероятно в този смисъл са изкуствени, но не са режисирани. Дори на мен ми се стори донякъде странно, че се показах в такава светлина.
Другото сериозно нещо бе размяната на няколко тези (и аргументи към тях) снощи с теб, което беше удоволствие и предизвикателство едновременно. Жалко, че времето е оскъден ресурс и много бързо се изчерпва, но по мои наблюдения ти и аз в една идеална обстановка (липса на фактор "мач", например:) бихме успели да запълним всичкото налично време в тези, изложения и доказателствени части:) Без подтекст, с уважение и заинтригуван.
не-доста-верност
Мисля, че се досещаш какво отприщваш в мен, вследствие себе си. Няма да говоря за вербалното ни и в случая невербално общуване, защото ще се увлека, а ще увлека и теб ... в приказки.
Нещо ми е лошо днес. Най-общо разбрах още в началото на постингите ти, които така и не съм чела повече /и не смятам да го правя/, че в този блог-свят ще се откриваш и изследваш. Което дори и като самоцел си струва. Само че веднъж гледала истински филм с теб, трейлър като този не може да ме задоволи, още по-малко заинтригува. Шансът да говориш с някои на един език е малък. И аз го знам прекрасно.
"За всичко отвъд трейлъра се очаква зрителят да плати - време, усилие, средства, за да разбере за какво изобщо става дума." Тва е много добро. Никога не съм имала сила за усилието в това изречение.
Навя ме на много мисли, по-скоро аз се размислих. За ускорението, на което непрекъснато се подлагам. Говори ми се за това и едновременно с това нямам какво да кажа. Нещо ми е тъжничко.
Ето това написах преди около 2 часа:
Оле, направо ме разби.
Идеалната обстановка според мен е градината на Платоновата школа, особено през първите 2 години в нея :). Изваждането от контекста не било чак толкова лошо нещо, се замислям в момента :) Аз даже съм се подготвила.
Малко тежко въздишам, едно такова нежничко премигам, чудя се, чудя се, чуват се едни такива отрязано пискливи звуци излизащи пред очите ми и отчетливия звънец на слетия интервал ... всъщност всичко е заради ... да си напиша ли телефона ... още по-тежка въздишка ...
После реших, че ще изчакам 2 часа.
Сега реших друго.
Сериозно. Надявам се човек като теб да може да схване колко много съм объркана.
Re: не-доста-верност
Ако това може да послужи за епитаф към въпроса с постовете - аз самият не чета или почти не се връщам към писаното от мен. Приемам го като семената, които евреите са пускали по водата по време на Преселението - когато са станували около някоя река за повече време, замесвайки техният хляб, част от събраното преди това зърно са пускали по водата. Някои семена са умирали, но други, при отдръпване на реката от коритото си, са оставали в покрайнините на брега. Те са давали плод, който след време, ако не този сезон, то следващия, евреите са прибирали. Ако имаш семе, пусни го по реката - някои думи ще умрат, но други може да дадат плод. Ако не за теб, то за друг. Но няма смисъл да тръгваш след самите думи, веднъж ако си ги "пуснал".
Затова и рядко ми убягва от погледа, когато някой около мен знае как да борави с думите, когато ги разбира като сила и средство за дистанциране или сближаване. Ценя тези моменти и тези хора. Само дето с математическите зависимости не съм много в час. Да не си чела скоро "Шифърът на Леонардо?";) Ще ми отнеме малко време и вероятно известен брой случайни позвънявания.
Иска ми се да кажа още много неща, но мудният начин тук, липсата на импровизация, която е адреналинът на общуването, скучноватият син цвят наоколо... всичко това обрича всяко ** на твърде ограничено съществуване:) А аз си мисля, че всяко едно познанство, преживяло първата си среща и оцеляло, си заслужава да живее.
Утре ще се заема със задачата, дано не те разочаровам с примитивният си подход, ако си очаквала да подходя а ла Холмс:)
Елфите казват "Namaarie", а ние хората си казваме "Довиждане". А аз ти казвам - "Дочуване":)
И ти, и аз, имаме по три еднакви цифри ...
И ти, и аз, имаме по три еднакви цифри в рожденния си хороскоп. Казват, че коефицентът на интелигентност е пряко свързан с математическата логика ;) Във всяка една дума, която изричам, потеглят всичките теми на всичкия свят (констатация, която знаеш вероятно) ...
"Шифърът ..." съм я чела преди години, но виж ... Амели Пулен ми е пътеводителка (може би към Камино :))
А моментът за хилядите думи, които те влудяват с красотата си и те уморяват с темпото на изписване, ми е до болка познат, или ако трябва да илюстрирам е до болка познат на редовните ми шест часа писане на мейл на някои, които умее да ги лови :)
Няма да се впускам в тях, усмихвам се на лекия ветрец, който влиза от терасата и мисля, че основната идея не е, нито беше, да ми се обадиш. Идеята беше в последното изречение, но това е минало.
Иска ми се да те видя, но ми се иска да избегна нотката на вълнение, която измерва думите ми преди да ги изкажа, кара сърцето ми да ускорява над нормалните 80 и слага цветни цайси пред иначе ясния ми мироглед.
В очакване на собственото си спокойствие ... те очаквам.
Такава съм си, не мога да се спирам. Може би по-точно е - не искам :)
.
Цинизмът на ежедневието... не му пука, че аз съм имал някакви планове. Не трябваше да чакаш, не това беше представата ми за днес.
Разбрах последното изречение, но тук не трябва да има объркване или вълнение. Нека да е тихото спокойствие на две вселени, срещнали се в безкрая. Търсене, откриване, опознаване - това не би трябвало да обърква.
До скоро, ако денят ми не реши друго.
Ех, тая точка ...
... много символична.
Гледам Карбовски и пиша в рекламите. Цифрите най-отдолу са от ония номера, чрез които ме идентифицират, че те търся :). Стига съм те замотвала, но не мога да се спра.
Та исках да кажа, че Карбовски с неговия безумен цинизъм ме разплака и сега си омазвам лицето със соли, че били полезни за кожата. Жена си продава детето - 500 евро на кило. Животът е евтин каза той. Безобразно евтин. Подсети ме, да говорим за това, ако дойде време.
Едно от най-хубавите неща при подобен тип отношения е, че го няма обвинението на очакването. "Защо не се обади?", "Не са ли принцесите по-важни от всичко?" "... добре тогава". Има само трепет и прекрасно усещане за свободно време. Няма задължение, няма обвинение. Има само радост.
Не си вкарвай виновност. Нито притеснение. Остави се на "тихото спокойствие на две вселени". Задължението да свърша нещо винаги е най-сигурният начин да го заобиколя, прескоча, омаловажа и съвсем да го забравя.
Ежедневието е животът ни, така че ... а думите ... са само думи, нали си знаеш.