Вчера се качих на тавана на баба ми да търся себе си. Всъщност ми трябваше един стар тефтер, чиято липса с времето ме гризе все повече. И който се надявах да ми окаже съдействие в свързване на всички мои парчета в едно.
Беше студено горе, макар че таваните никога не са твърде студени. Бях се навлякла с два пуловера и два чифта чорапи, защото очаквах, че ще ровя дълго из кашоните.
Миришеше на прах за пране и на прах. Просторно е и моите роднини си простират прането горе. А ат друга страна помещението е задръстено с най-различни вещи на няколко поколения хора.
След едно грандиозно пътуване във времето преди няколко години разчистихме една част. Беше шеметно и объркващо.
Сега горе-долу има някакъв ред, отново потънал в тлъст прах и паяжини.
Започнах да ровя. Първо смъкнах едни древни очукани куфари, но те се оказаха празни. После минах към кашоните. Някои от тях бяха доста тежки, натъпкани с книги за партизани и всевъзможни неща.
Намерих един кашон с тефтери и започнах трескаво да ровя и преравям. Но него го нямаше там.
За сметка на това в един сандък, останал от пътуването до Москва навремето, намерих едно кашонче с мои и на сестра ми играчки от ранното ми детство.
Беше нещо като кутия, намерена от Амели.
Няколко малки кукли, чиито имена още помня, остатъци от сервиз, непълно тесте карти, нескопосно ушита малка чантичка с дрешки за куклите, гумено мече...
За моя изненада в кашончето намерих и рубикуб, домино и два малки пластмасови апаратчета за диапозитиви, които се гледат срещу светлината.
Напъхах ги в джобовете, останалото сложих обратно в сандъковата гробница да почива в мир до следващо възкръсване.
Хлапетата се изкефиха на диапозитивите - приказки разказани в няколко кадъра.
Майка им пък се сети, че едно време е можела да подрежда целия рубикуб, но е забравила.
По-късно, като се наобядвахме, влезе в гугъл да потърси схема за нареждане.
А аз забърсах доминото, отворих го и започнах да разглеждам парчетата. За първи път различих гравираното на обратната страна - трите маймуни - едната, която не чува, втората, която не вижда и третата, която мълчи. Бяха хубави дървени парчета, сега май ги правят от пластмаса. Пишеше домино на кирилица и нищо повече. Даже едно мейд ин чайна нямаше.
Зачудих се как през всички онези години, когато доминото се е подмятало из кутиите за играчки, не съм могла да различа образите на маймуните.
Преди да тръгна, изиграхме 2 игри четирите, после братовчед ми се прибра и се стъмни, така че си прибрах находките в раницата и тръгнах.
Вкъщи отново разгледах нещата. Дадох си сметка, че всъщност това, за което съм се качила днес на тавана, е доминото. Просто нещо, което по силата на някакви измислени правила, подрежда хаоса в черно-бяла пътека. Винаги различна. И с неочакван край.