Единствено тук намирам успокоение,шепа самота,така нужна ми,за да дишан...бягам от смазващата тишина,която цари вече (кой знае..?)доста време.Злоба,затворена между стените, която всеки миг е готова да ме погълне и да изчезна,но аз няма,няма,няма....ей,така защото никой не може без право да краде свободата ми, тя е над всичко(!!!)дори преди любовта...
Задушно е.Тъмно.Тракащи клавиатури и смръщени междуочия, накрая горделивците отиват в калта и никой не ги поглежда,защото цял живот са имали време САМО за себе си,така си и остават-само със себе си. тъжно ми е,че някой толкова неосъзнат може да има ТОЛКОВА увереност,дори в глупостта си.Сякаш не ни стигат другите проблеми....винаги ще се крия там, и тук и навсяъде,където няма никой да ме намери.