безснежие ме е обзело страшно макар да харесвам препълнените паркове, разходките със теб, януарския сладолед, и жълтата мъглива светлина между дърветата, безнснежие и объркване ме е обзело и нищо не мога да свърша.
хората отварят вратта на стаята ми нещо взимат или донасят, прибират, търсят си цигарите, а аз се чувсвам ужасно далече от тях. не ми е останал мозък да свърша нито едно от неотложните или отложни неща, които ме човъркат. колкото повече бездейдтвам, толкова повече бездействам.
искам светът да се преобърне в бедствия урагани, волкани, снежни бури и земетресения, нещо ме кара да си мисля че това би могло да промени живота ми. може би празна надежда все пак. може би просто желанието да нямам нищо общо със сегашният си живот рисува странни картини в главата ми. да си загубя документите, да се преместя и с ново име да стана кафеджийка в някой малък град, да се откажа от приятели, среда, събития, местата, всичко, което ме определя, и да си остана една никаква никаквица.
ще го възприемат като половин самоубийство и няма да ми простят. хората се сърдят на самоубийците.
искам да се махна