Хиляди криви линии
на белия лист пред мен
очертават пътя на живота ми
всяка крачка
всяко заспиване
всяка безпътна вечер
всяко ново начало
всеки отронен есенен лист
всичко е там-на листа
изрисувано със синьо мастило
Когато изкривя някоя линия
се връщам назад, повтарям я
запълвам старателно белите празнини
изпълвам всичко с мастило
за да стане живота ми цветен
поне малко
И толкова старателно избягвам
единствната тема, за която смея да разговарям само със себе си
Нито една отронена дума
Само сядам бавно край пътя
просто трябва да си почина
само малко
само минутка
само...