днеска в тролея на път за работа към 9.30 реших, че май искам пак да се върна в Нова Зеландия. предния път не я усетх както си му е реда, бях прекалено стресната и свита. не я допуснах да ме плени. и хората не са толкова скучни колкото искам и сама себе си да убедя. и дано говоря този път, защото ме бива пленявам хах . да, ще и дам още един шанс
свито ми е, но няма какво да изгубя. иска ми се да се впусна, да отлетя с кошмарните боинги и да съм натъпкана с хиляда китаици. хах strange little girl