Не знам защо, но думите определено ме обичат.
Аз не особено.
Те винаги са идвали непосредствено, някак си от самосебе си, без да съм ги канил, но все са се подредили сами както трябва, в каквата трябва родредба.
Аз лично съм против. Не обичам думите, защото са твърде способни да извършват необратими промени, каквито аз не съм желал да стават. Пък и думите непременно изразяват нещо...обикновено вместо мен.
Аз обаче не изразявам нищо, не че нямам какво да кажа, а по-скоро не искам да го казвам.
Думите ме обичат. Аз не ги. Те ми се натрапват, аз не ги уважавам. Те ми помагат, а аз не ги гоня, оставям ги да се веят против волята ми.
Думите ме обичат, а аз не ги. Но все пак трябва да се спогаждаме някак.