казах и скочих на трамвая а силве и шафак кимаха, той прегърнал една от онези кутии, в които мафиотите си носят калашниците, а той - нещо като саз, но съвсем мъничко
предишната реплика беше "днес всички са красиви". това го казва силвето набряла нос из новите прежди в косата ми.
от два дни хората се разхождат из това стъклено слънце, някой по шорти, други с ръкавици и се усмихват.
всички, дето вече бях забравила че ги има, минават като на парад по улиците, камен трябва да разгледа всяка джунджурия по мен, даже етикета на гърба на блузата ми, което ме кара да се свия като трамвайче в слънчевия вътрешен двор.
после се забиват в мухоморка да бият едни тарамбуки, изнизвам се, рижия иван и марто завършват, точно в този момент, но докато стигна вече бяха скрили тогите.
завчера помолих да побоядисвам на седмицикъл, срещу нахапана ябълка, но жената ме погледна съвършенно неразбиращо, беше журналистка някаква, от дарик, кво ли ги интересува добрия стар том сойер
кремена сияе и ми става весело от нея
всичко се случва
а на мен ми трябв антимухъл стратегия
и будилник