ок, продължавай, мачкай ме, тъпчи ме, шамаросвай ме със словесните си плесници, аз ще мълча и ще търпя.
бутай ме, удряй ме, блъскай ме в стените на отчаянието, аз пак няма да се огъна.
продължавай, докато не се умориш. после си почини до огледалото на моите сълзи и отново започни. аз отново няма да се противя.
накрая ще дойде часът, когато ще съм толкова износена и пробита, че няма да можеш да ме докоснеш, защото ще те е страх да не се разпадна на дребните си възли от самота.
и тогава най-накрая ще разбереш, какво е да си изстискан отвътре, толкова протрит от безуспешни опити, че няма откъде да потече ни една сълза.
тогава аз ще съм свободна..
защото ако любовта не е свобода, значи не е любов, а просто самозадоволяване...