Някои ми изпусна нервите и аз тръгнах на разходка.
Даже не вали. От ясно по-ясно. Някакви звезди, те са си ... виждат се кристално.
Представих си как взимам автомат и стрелям по тавана на асансьора. Зли хора "Нямам химикал". Аз имам телефон.
Май-истинската любов. Попе, ти бого-угоден ли си. А психотропите. Да, Ина е бременна в осмия месец. Госпожица, като за рак женкар.
Афери по италиански, без италианци, чаша червено вино, вчерашна сватба, танци и ди джей в болницата.
От някъде ми идва "пю престо споза", а баба попита "Той не иска ли да се жените". Бабе, аз ... не знам още. После тихо и аз заспах на дядовото легло, а тя ми каза извън съня "Има нещо на долнат ти устна" - "Да, има напрежение, ще ми излиза стресница" (думата стрес в Скакавица ще празнува мин стотен юбилей). Тя има перде, аз не знаех че там ще имам херпес. Аз имам огледало в банята.
Бегло се плъзнах, по ледената ламарина. Температурата наистина е под нулата, ламарината е оная дума, която съдържа всички букви извън ситемата звучна-беззвучна - в-ф, г-к, б-п. Кога ще сменяме пердетата на детската стая. Нямам детска стая.
Момче. Момиче. До тук добре. Обичам Ви и двете много, а вече станахте геометрична прогресия с частно 2, за вас и три ако броя тях.
Стига. Дясната ми ръка пише основно, с коя ръка пишеш - с двете. Смешка. Еднакво добре, защото имам клавиатура, която издава прекалено отчетливи звуци, а Дани спи след изпит.
Утре ще си взема усмивката на излизане и трябва да се държа дясната ръка в джоба, да не изпадне по пътя. После UHU ще ми помага да я апликирам където трябва.
Вълшебство след Коледа. Разбрах, че го обичам, в очите на татко.