езикът е завързал и казва далече ще стигна по този път далече ще се затегне възелът нали още преглъщаш нали си облякла рокля на оплаквачка от днес значи трябва да плачеш и да се привеждаш и черно да е пред погледа ти да изсъхва устата ти и да я мокриш с вино и пак да оплакваш да пазиш от вятър свещта да те пази спомена е като да те зазидат в чешма като да ти обещаят сигурност че няма да съществуваш не си ли съгласна не си ли пила вече от тази шепа застояла и мътна вода знаеш я много добре това че си вече пресъхнала бяла и вятър не те облъхва го знаеш противиш се сама и пак разбираш присвиваш навътре и усещаш киселост отвътре в кората ти държиш в устата си камъче втвърдява мекостта на думите преди да завършат ето как не се вливат една в друга не си помагат а си противостоят думите сега разбра ли езикът на мъртвите и живите е един и същ и той стиска здраво за гърлото и той е гъдел отвътре алергия несъвместимост нужда ниско стъпва в тревата и се търкаля надолу по склона забързва заплита се този същия който те връзва- тяга-
мълчание роклята намокрена от кален дъжд натежава плача натежава в мълчание