поемам на парчета, малки хапчета
раздробих всичко
всички пътища водят към небето
и зглобявам от малки играчки цялото си същество
сърцето го оставих за по нататъчен план
душата ми - памук и малки топченца
за мекичко
като че всичко се повтаря, старият рефрен
и си пея по автобусите
но думи няма
приказвам, но без сили да говоря
изморих се - малко ми е рано
и всичко е "малко"
и секса дори
нямам и желание за него, защото няма субект
няма жива материя, плът, която да искам да притискам
да зария глава в нечии гърди, да играе с пръстчетата на краката ми
отклоних се
идеята - тъжно е днес, вятъра ми го донесе от някъде и незнам какво да правя с него
и има още нещо за казване, но не излиза, а сълзите не са универсален език явно
не съм добър човек, но толкова ме боли, че искам да те смачкам!
искам да усетиш какво е да чакаш напразно толкова време, да се блъскам в стената
думите ти са нищо вече, а действия - липсат като теб
не съм добър човек, но толкова ме боли, че искам да те смачкам!
*щрак*, но този път крушката изгоря
нито има сняг навън
не съм и майка
Voy a pedirte que no vuelvas más
Siento que me dueles todavía aquí,
Adentro