Отново на кръстопът,
отново питам се защо да върша всичко това...
Убягва всичко, не спира
и не иска да спира!
-Спри ти казвам!
-Защо пак?
-Животът сам по себе си да бъде цел?
И няма време? И никога не е било?
-Тогава защо си го измислям?
Тогава защо тече така, животът?
- Пак задаваш грешния въпрос!