Две голи пейки седят една срещу друга.Втренчени в своята отхвърлена отдавна, съпротива за бягство.Едната се взира в другата.Изучава я.Дори леко се смущава от еднаквостта на съдбите им.Застопорила се е насред хода на действията,прихваната здраво за обработения свят.Вглежда се съвсем празно в своята близначка.И мълчи.Какво да й каже,да я попита.Може само и единствено да чака.Другата да продума.Един човек сяда на едната и опира дългите си крака в другата.Прелиства откъснатите страници на някаква книга,отпива обезпокоено от пластмасова чаша,напълнена с топло кафе.Постоява един час.И си тръгва.
Другата пейка е зяпнала в първата.Струва й се,че я познава.Макар и съвсем бегло.Срещу себе си е напълно безсилна.Как би могла да сподели с някой така близък,нещо така далечно.Всъщност не я познава.На тях май самото им съществуване е обществена практика,разпиляна насам натам.Въздейства ли на някой,се питат двете сестри.И сами отговарят на риторичния въпрос.Скучна е цялата тази парализа.Не се обновява този масов стереотип.Отвреме навреме почистване с проскубана метла,грозен парцал.Нарисувани отгоре им обикновените цинизми,с неизтриваем маркер.Нещо като малки паметници на Некултурата,издълбани от дърво.
Когато някой разпростре срещите си със своите болки,надежди или смъртта,тогава те двете са крепости, сами на себе си.Достатъчни са си,една на друга.И вцепенени от бъдещи дразнители,нехаят за околните движения.
Идва една двойка.Мъж и жена.Затоплени от взаимната си обич.Или може би само страст.Натискат се на двете пейки беззвучно и пак така притъпено си тръгват.След себе си оставят само мириса на една ленива зависимост от човешкия допир.
Кракът на едната пейка се чупи.И не след дълго пристига един спретнат камион,обслужващ нуждите на непотребните гнезда сигурност.Чува се лек шум,отместване на тежко тяло.Човекът влачи подире си един труп,бил някога шедьовър от колективна маса материали на израстващия индивид.За последно се усеща дълбокия мирис на мокро дърво и нейната доскорошна двойничка се вглежда отблизо в своя замрял автопортрет.За последно,наистина последно.
Една гола пейка седи насред прашния площад.И отгоре й седи събрана, цялата самотност на града.