Ай стана.Погледна.Заспа.
Ай стана.Този път погледна в себе си.Закопча достойнството си.Сътвори една утринна прозявка и затвори мисълта си в кутия с катинар.
Ай отвори входната врата,затвори бившите си илюзии.
Ай затвори входната врата,отвори сегашните си страхове.
Междувременно започна да разяжда голяма си неприятност,залепнала върху й като пиявица.Първо разяде своето упорство.После разяде своята красива болест.Не се спря.Унищожи и известния си срам,и хроничната си кашлица,и малката си уязвимост,крайната невроза,нескопосания си комплекс(уловена е да стиска нервно ъгъла на стаята.За гушата),своята непоклатима мизерия и две-три отливки на престъпното си детство,захвърлени отдавна в нейния сутерен.Отклони за съвсем кратко време набезите на своя твърде истеричен смях и го закопа дълбоко.Пък той взе,че почна да излиза пак наново,да я напушва отвътре и да смазва екзекуционната рота на скръбта.
Ай се отправи навън към простора(за пране) и простря сънищата си,които от своя страна се претопиха под изгарящото слънце,разляха се по улицата,докато онзи откачен старец в отсрещната къща ги изми с метла.Изсъхнаха.
Отношениятя на Ай с улицата се влошаваха.Сега принудително ходеше по нея.И я забравяше.До следващата си среща с тежката проява на топлия асфалт.
Ай не се чувства виновна,че не знае как да ходи.
-Хей,Ай!Какво усещаш?
-Свирепата пролет си тръгва.Отстъпва място на мен.
Почервенява още преди да е позеленяла от яд.И когато домъква със себе си голямото дебело влечуго,на галено ГДВ,стъписано стъпква столичните изражения(СССИ).
Правилните окръжности лежат извън своя център.
Когато се навежда,коремът й пада.
Пътеката за бягане.Тя бяга от Ай.
Възбужда се от своя нагизден с окончания пръст.
Добавя към своята мрежа още една роля.
Влиза в зоната на своята противност.
Съпровожда трагизма до градските порти.
Оставя го там.
Не се връща.
Потъва в инфантилните си зависимости.
Пътешествието завърши в един скапан,мръсен,пропаднал градски кенеф,не далеч от нейната Номер Пет-къща.Ай върви нагоре по баира.Спира се пред Номер Две.И там вижда абсурден образ с тиранично съдържание.
Ай срещна теб.И напъха писмо в отворената ти уста.
Час на смърта:10:58.