усмихвам се насреща ти, а ти се чудиш къде да се скриеш. смея се в лицето ти, а ти плачеш и крещиш от безсилие. не поглеждам към теб и ме обвиняваш, че не те гледам в очите. говоря с теб и си мислиш, че всичко което казваш е тъпо. не говоря с теб и ми казваш, колко си опитвала да си приказваш с мен. за какво? за ланския сняг ли? стига ве.. не можеш да изръсиш Такава простотия. камък съм. ако това значи да си камък, ще се радвам да си умра такъв. да обичам хората, които ме обичат, е интересна дефиниция да не ти пука за никого, която няма да пропусна да отбележа в Книгата Си За Любопитни Факти. арогантен, зъл и нагъл егоист - небеса, вижте себе си и след това ме съдете колкото си щете.
-докторе, пипам се по ръката - боли ме, пипам се по крака - боли ме, пипам се по главата - пак ме боли!
-счупен ти е пръста. следващият!
-докторе, боли ме дясното око като пия кафе!
-извади бъркалката от чашата си. следващият!
-докторе, ям хляб - сера хляб; ям сирене - сера сирене!
-яж лайна. следващият!
-докторе, сънувам мишки!
-спи с котка. следващият!
-докторе, добър ден!
-добър ден. следващият!
и така нататъка. защо от време на време се чувствам като в тъп виц? заобиколен съм от идиоти. не че аз не съм такъв, но щом на мен чак ми прави впечатление, значи има нещо гнило в богомилово. интересно как парадим с песен, в която очевидно се чувствам добре и 5 човека знаят за нея, а не парадирам с друга, която я знаят амнайсе пъти повече хора, и в нея се чувствам като лайно и е някаква депресирана простотия. не, не струваш толкова, че да плача за теб. вече не. свиквай. учуден съм, че все още не си. нали си имаш на чие рамо да плачеш. стига мокри моето, че ще хвана ревматизъм.