Облак,
носещ се по огледалната повърхност на необятността...
Дълечен полъх на мъдростта,
мирна крайност на света,
духовен мирис на плътта,
лилаво - сини линии на вечността...
Морски бриз,
зелена купчина крила,
пърхат под незнайната синева...
Космическо видение,
мозъчно сътресение
или пък не!
Идвам аз там, където сам била!
Колко мъдрост, колко болка е била!
Дракон пърха,
птица бърза,
охлюв със спирала на гърба,
бърза риба под снега -
символи на вълшебна красота...
Изначална свобода!
Истинна красота!
Любовта!