можеш ли да събереш толкова много гняв към някого....
можеш ли да събереш себе си?! на какво се крепиш, всъщност? презадоволяване, когато всичко започне да крещи и блъска в главата ти....
пушиш на терасата и трепериш, и си повтаряш като на бебе: шшш, тихо, тииихо... всичко ще бъде наред...
после сънуваш голяма розова кърпа, просната на земята, а някъде в ъгълчето има 3 автомобила със спящи хора, на които махаш.
тези хора срещаш отново. отвеждат те някъде.
влак без хора, масите са празни.
сънуваш една прегръдка.
и пътища, отново пътища.
можеш ли да събереш толкова много безполезност в самия себе си, че в крайна сметка да приемеш абсолютната безпосочност на някого?
можеш ли да се върнеш... може ли пак така да се усмихвам на спомена за жълтите ти очи, кажи, защото ако не ми кажеш, ще крещя, и то жестоко ще крещя, докато не започна да храча кръв....
аз няма да спра. ти... майната му.