блести тя зората, о, зора, за тебе пиша това, ела!
нетърпелив съм ази, този що врага си мрази, но тихо...
тихо... нашепват боговете нещо...брилютният крадец ще препише ето това: "В прелестната синева" Пианист си добър, да, да, да! Добър! И лдостта те споходи бързо, порсто едно пиянство, натаркалях се както казват - но думам: "В красива синина" Да! Да! ДА!
в ПРЕЛЕСТНАТА СИНЕВА КАКВО ПРОБЛЯСВА
ЖЕЛЕЗЕН ПОКРИВ
НА ЗВЪНАРЯ
ЕДНА КАМБАНАРИЯ
И ГОРЕ ТИХО ГРАЧИ (НЕ ГАРВАН, НЕ ГОСПОДА - МАГЬОСНИЦИ ТРА ЛА ЛА)
ТИХО ГРАЧИ, ТОЙ:
ВЕТРОПОКАЗАТЕЛЯТ
ХА- ХА!
За девойката кажи:
Девойката пристига! Идва Тиха, блага и смирена!
Лудост, е това приятели, лудост, лудост!
Тя крачи поддир мене, чвствам го с пете си, не, с шесте и седем сетива, девойката крачи към мене. И чувствам, че от това ще кстане поема!
О, пир! О, елексир! Платон и Сократ се чукат, затова се те едно и се сливат, ала Платон пие чашата с отрова, а Сократ се чук със своята жена, тра-ла-ла!
Сократ е бог. О, Ницше Ницше, как ли си го ........
Но да продължаваме нататък. Четивото е пред мен...
От нашето, различие скъпа Природо, никне Духът!
Образите, образите святи са приятели, няма демони, няма Сатана, всичко Дух е покрай нас, няма Магия, Магия е Черната Демя, Има Дух, Световен Дух, Път е казал Господ Хадегер, Секс е казал Господ Воев!
Мир на пръстта им!
Мир!
Но продължаваме нататък за къзе се бавим.
Ние сме безсмъртните, другарьо Воев, другарьо Сталин, Ленин, Достоевски....
Баща ми е Ницще, а майки ми е Офелия, а Саломе е педераст.
Запомнете това... Продължавам.. Автоматична поезия.... (за критиците пояснявам, за теолозите: божи дух говори, а за лакеите - от Култура - Лижете гъз на Сатаната! Трака - кака....
E, sled tova suobshtenie, se iziskva poxojdenie, vurxo moeto umonastreonie.
По-ясно да се напише: Шекспир е гувно! Запомнете! Има своя мисъл: