извадиха ме от многогодишна кутия циклаж
яна напомни една песничкаважна песничка
която се крещи в 3 сутринта по улица шипка винаги
винаги
или по драган цанков в 5 и 30 след индиго
така волна така истинска
никой не бива да остане сам
всички лежим на отлепената полянка на слънчице и говорим хиляда неща и не е истина от кога не съм ги обичала така тея хора
парка е взаимен
взаимов
взаимност в заимов
така ни е добре някой носи лукчета
корема на еми расте
нечовешки истински ден
отвъд реалното
хрупам връзка след връзка репички по улицата
а после на седмоцик някакъв приятен тип от тайфата на дидие ми отстъпи да седна на пейката
щото съм била дама
баси незнаех че още има такива хора
много хубаво