Ти бе добър другар за мен,
какво не ти дадох, кажи...
Славата, красотата, добрата...
Всичко що се слави по земята!
Черковен двор ни разедили...
Не уви! Защо! И гърчат се в мъки
мъж, жена, и в тях така пребъдва любовта
и красотата с радост им дари очите...
Сега е тихо над полето, над билото
и стадото пасе свободно, няма го овчаря
едно сме с тебе, друже, изпълнени с мълчание,
и вихровете гонят тръните в полето.
И идва есен, рони листи
И житото узряло е, и дава плод,
Сеячки нижят се в полето,
а ти приятелю!, другарю! :
Кажи ми: За къде съм? На къде съм тръгнал,
че съм толкоз жив и буден, Христос ли, за да срещна
или Юда, някой Сатана или Сервантес и Дон Кихот,
с вятърните мелници помитащ ураган!
Че тоз що чул е туй що казват боговете чрез пастира божии, нима е той пророк, нима? Мъртвец е бледен туй да знай. И тежка над земята е присъдата! И всичко се изсипва над плещите му - самите небеса! О, чудеса! Елате!
Вий, могъще се богини, и времето правите ведро,
да е пролет,
И връщат се назад, обземате тъй глуха суета,
тя пагубна за теб е знай, че ти все пак с безсмъртните безсмъртен искаш да се мериш и в своята черупка трябва да се криеш, ако не искаш ти да станеш тяхната подлога-
За смет контейнер...