на снимките всичко е очевидно, мисля си с лека параноя, но какво мога да направя срещу годините, какво мога да направя срещу онова усещане, което се загнезди в мен толкова отдавна.
изгледах ги точно два пъти, и пожелах повече никога да не гивждам. после едвам се сдържах да не ги копирам на собственото си писи.
дните се нижат с двеста килоетра в час, търчане, телефони