велосипед, куче, децата в английската карат колелото ми, средкова иска да продължим да се виждаме, юлия ми праща имейл на който просто нямам смелост да отговаря, фридеман друг такъв, гласовете вече са пред несебърската община и искат да ме бият, някъде между всичко това накрая завършвам, а ама пита кога започвала годината на свинята.
нямам сили за нищо от това, но постоянно е в главата ми, а същевременно непрестанно си мисля колко те обичам. купонът ме потресе. вечерта след това дойде като мехлем. някой носи облака си из четвърти километър, професорът се усмихва и разлива спокойствие, и изведнъж съм съвършенно в свои води, непритеснена от никого, между хиляда любими компании, после се прибирам пеша през собственият си квартал със синя бутилка сода и снега вали
айм джъст а бейби мен
мълчанието се заклещи помежду ни вече за винаги, вече няма да има нищо от това.
желая да започна нов живот...