Причината е в песента.
Или ни, причината е във всички онея хубави неща, които винаги свършват, винаги имат край, винаги приключват, на които винаги слагаме точка, винаги стигат до последната спирка, винаги отминават, а като това се случи, винаги ти се струва, че животът вече е станал малко по-салотен и празен, отколкото е бил миг преди това.
Или не, причината е восевата линия, която не свършва, никога. Двойта, прекъсната или просто изтрита от времето и липсатана бари за боя нея винаги я има докато пътувам. И единствената надежда е, че по нейно подобие, докато човек живее, винаги ще има хубави неща. Защо само трябва да са все различни.
Пуста осева линия, майната и тук, изпреварвам.
Ае, до после.