(можете да я слушате онлайн през линка горе)
Толкова подходяща беше за днешния следобед в Мара.
Колко весело, шарено и светло беше на масичката до прозореца, контраст с този ден, който можеше да бъде наречен gloomy, но не е. Поне за мен не беше. (По едно време даже заваля, но аз го осъзнах едва когато се огледах и видях, че наоколо всичко е мокро.)
И Папи е толкова хубав, а аз просто стоях и не знаех какво да си говорим. Нищо не ми идваше на ум.
Една от темите в този ми живот е да се отворя към "ти". Идвам, научена да бъда "аз", сега е време за обратното.
Брей, колко, колко интересно.
(Но ми е много трудно!)
Зрението ми преживява нещо огромно, колко хубаво виждам, влизам в света насън.
После пък очите ме заболяха от четене на есета на Алек Попов и сега от нещо, от което от много време не ми се беше случвало -от компютъра.