излязохме. да се разходим в парка. събирахме шишарки. след това се замеряхме ;) стигнахме до онова-място-откъдето-се-вижда-целия-град и което е толкова убийствено красиво, когато е залез. слънцето е точно зад теб и всичко е някак си толкова тъмно и светло, синьо и червено, успокоително и дразнещо, толкова противоположно и прекрасно. седнахме в тревата (февруари? сто градуа? мда..) и ядохме портокали. събрахме си тенджерите и отидохме в това малко кафе където пускат отвратителна музика, която не стига, че не понасяш, ами и знаеш всички текстове :) пихме бира. изпих твоята. излизаме и завалява. прекрасно. но всъщност наистина е.. изглеждаш усмихната, когато си мокра. аз изглеждам пиян като кирка като съм мокър. изглеждаш прекрасно когато си мокра. и когато не си. и когато се смееш, когато мразиш косата си, и когато не искаш да кажеш нищо. винаги, но бих искал да изглеждаш прекрасно просто когато си щастлива. тоест постоянно. хм.. странни мисли. прибираме се, ти трепериш от студ. паникьосано ти търся хавлия. не мога да ти харесам. накрая ми писва и ти подавам първата, която хващам за ушите. харесва ти. изсушаваш се и си лягаш.. завивам те, а ти питаш аз къде ще спя. лягам до теб и се сгушваш в мене. целувам те по косата и ти казвам, че всичко ще е наред. че няма да сънуваш кошмари, защото аз ще те пазя от лошите хора. и наистина ми вярваш..
п.с. това Е мястото, където мога да пиша каквото си поискам, нали? и продължавам упорито със самоизследване и сънетълкуване и занимаване с някаквото си подобие на собствено същество. губене на време..