Пълна съм с него като скъсано плюшено мече - с опаковки от лукчета.
За скъсаното - ясно.
За опаковките - празни задушливки от хубави неща, ментъл полюшън, както някой хубаво предположи в някаква песен.
За лукчетата - лук - хайде сега стой и гледай, ще рева.
Пълна съм с цинизъм, и то долнопробен, неоригинален и леко втасал.
И се вижда.
Усещането е като да се стиш, че си оставил мръсните си гащи в нечия баня, когато вече си на десетки километри от града и шеметно се отдалечаваш. Много конфузно, незнам дали ви се е случвало. Имам навика да се къпя и разголвам у хората, но след това някак не знам какво да правя. Парчета от мен навсякъде.
Толкова съм безполезна напоследък, че чак е грозно. Онази с очите като ме видя и се поболя.
И сега няма да отида при нея. Защото твърде много го искам.
Знам за отрицанията.