- Махни се от мен, по дяволите! Изчезни! - крещеше момичето, докато се дърпаше от стискащите го длани. Някак си успя да се отскубне и забърза напред. Зачервените му от студа бузи придобиха нов цвят, обагрени от чувството за свобода. Трак-трак, трак-трак, отмерено звънтяха токчетата на калните обувки, но калта беше само привидност.
Виеше й се свят от толкова прескачане в изкуствени реалности. Ядосаните викове на жената зад нея бяха изгубили гласа си и се скриха обратно в нараненото честолюбие.
Детето от сладкарницата се натъжи. Скъпите торти нямаха вкус, сладоледът беше като от пластмаса. Тайно се надяваше някъде и някога и то да намери майка, която да плаче за него..