Потапя се в бързо течащата вода,а отгоре трите слоя дървесина създават истинска тежест.Кутията се потапя все по навътре и по навътре,докато съвсем не се губи от полезрението на минувачите.През малките пукнатини,издали валчестите си напукани тела навън,се пропускат тънки струи вода.Някак сладко стои вътре,разнежено се поклаща от единия край до другия този мокър,разтопен бриз.Кутията пада надолу,а Дафне пада,пада заедно с нея.И когато звуците нахлуват съвсем небрежно в мокрото пространство,под вид на малки кръгли мехури,устата й се пълни с безброй красиви,цветни водопади,прецеждащи се плавно през нейните зъби.Планктонът се стряска.Не иска да свърши така необичайно,без липса на всякакаъв героизъм,в една малка и крехка устна кухина,на един неясен за планктона биологически вид.Драпа с въображаеми нокти,за да стигне и той своето дъно.Навън.А водата вътре,подобо на малък космос се слива жестоко с нейната реалност.Дафне вдишва своята смърт през носа.И я гълта през устата.Хапе безпомощно и езика си.Сега не й трябва.На пясъка няма кой да я чуе.Тежестта на тялото й се усилва,като натиска от камъни изтърбушва своя насилствен водоем.Спира.И Дафне увисва върху едни корали,със заплетена глава в червения корен,отпуснати крака в синия корен.С пръсти захванали наужкем някакъв пясък.Дафне забрави да си затвори очите.