този път нямам обяснение.
някои чувства просто те връхлитат и няма накъде да избягаш. понякога даже и не искаш; сякаш досега си се крил от тях, правил си се, че не са твои, отбягвал си ги и накрая бум! посрещаш ги с отворени за прегръдка ръце, осъзнавайки пълнотата си в тях..
и все пак нещо липсва.
загубих оптимизма и вярата си.
а уж трябваше да ги доразвия.
имам чувството, че живея в ирония.
и аз не знам защо, но не мога да се противопоставя.
ти си по-далеч отколкото преди да те познавам.
продадох си душата за някол%E