От онези моменти, когато нихилизмът е над всичко, мразим всичко де що диша, мърда, не мърда, виси, тича, лети, пада и въобще съществува по някакъв начин. Когато можеш спокойно и без капка угризение да се изплюеш на чуждата мъка и да си я подритваш и да подхвърляш злобливи коментарчета и да се хилиш и да си викаш ''така-и-така-и-дрън-че-пляс''. Мразя тези моменти. Липсва пийни. Щот свърши. Хубава си моя горо след шише коняк..
Искайте това което няма.