Капчица росна на повърхност жива
кипи и завира в безмълъвната дива,
и трансформира,
и преминава
ах, толкова й се отдава!
Границите на вселени различни-
вода и въздух в мъгла идентични,
рефлектират дълбинната същност
и преплитат в повърхност
на безгранична конечност-
Там в точката на безкрая
потъват двата края
и с превръщащо омая
вдъхнови се, за да извая.
Вечност на безпространственост,
дълечност на взаимостранственост,
водна центрофуга
в токата и фуга.
Ура, ура!
Сияйна свобода!