makes you wonder.. струваше ли си цялата тази дандания дето я вдигнахме? за някви пикливи няколко месеца? еми браво.. какво мога да кажа.. поне да се бяхте задържали повече време. те ти го пълното ти щастие сега, когато ми цъфнаха и вързаха налъмите. отначало чак смешно ми стана, но сега като се замислям, е по-скоро тъжно. и защо го направи това? не знаеш, нали. аз също. и за добро или лошо християнски добродетели като прошката например не са ми особено присъщи. не и в този случай. хайде пак да направим преговор кой кум, кой сват, и да видим какво ще излезе накрая, а? не, няма. яж си собствените лайна, аз чужди лайна не ям.
i dub thee unforgiven.