Непонятно объркващ е умът в тишината
той развива и рисува светът ни,
когато неспирно го каня да седя в тъмнината.
А блъска ли, тупа и лопа и трака
сякаш не разбира какви ги омаца...
Питам се аз къде е светлината
и дали да я търся в буйната дива
картина из ширната грива
на вечната жива.....
дихание...ухание....
полъх на вятър...
----
питам се там, защо ме накара да избягам ...
нима живеем в различни вселени?...