Писането преди всичко!(L’ecriture avant toute chose!).Дълго и парещо като като току-що панирал се кашкавал. Зюмбюлът и зимата са две свързани граници: започващо и несвършило. Там поникна „чувството” две години преди, „Любовта”.Обединено- „чувствената любов”.А къде ще свърши, два Господа знаят...Излишен монотеизъм. Сега сме една единствена половина, свързана със себе си от думи. Паяжинни обещания и не.Кой лек полъх на невнимание ще я СЪдере Скъса
РАЗдере ПРОкъса
РАЗкъса
???
Ще си бъдем отново познатите две човешки половинни същества и точка. Затова върху бюрото нося нови и нови уханнобелеещи(почти като блеещи) камбанки наша обич. Разпръскват свеж, незастоял дъх, вечно напомнящ и помнещ..
Над мен в съня ми се надвесва сянка.Прозрачноплътна иглеста,раздрала мира ми, сянка.Тя идва за мен като задуха сутрин(неотваряни прозорци), вечерен студ.Полепващ се прах. Всяка нощ не ме оставя намира, а този НЕмир се натрупва. Акумулира,може и да избухна, че и по-страшно...То е, че сянката е негова. Винаги притискащо позната. Безпомощност.
Искам да го слушам. Когато просто бърбори (единственият човек, който не ме отегчава с думи) или пее фалшиво. Не излизат думи. Само звук. Вакуумирано измъчен. Когато крещи(необмислена музикалност) и се смее(последователно,едновременно).
Искам да го гледам всякакъв: от смръщен до без –(раз)-личен. Чудно, че никога не изпада в (м)-истерия. Кроткост на андалузка овца.Моята отчупена половинка на мидата, другата страна на филията и земното кълбо.
По очите ще го познаете.