Всичко е на вълни. Една идва, друга си отива...
Една- студена, друга- топла. После пак студена...
Повърти се малко наоколо и отпрашва без да усетиш. Ама има някакво дъно все пак, което остава де. Не е като да потънеш напълно във вълните. Винаги остава нещо. А пък ако не остане- ще се появи нова топла вълна. При мен напоследък е топло. Дори... горещо :).
Е, има си и малки студени вълнички, ама гледам да плувам в по-топлите, плувам с пояс над студените.
Уффффф... Имах планове да пиша нещо голямо и хубаво, ама... като се хванах за тези малоумни вълни, нещо зациклих.
Абе, идеята е, че съм щастлива. И не ми пука от нищо. Все още съм щастлива и планирам да не го променям скоро.
Колко му трябва на човек? -Не много. Е, моята топла вълна си е цяло течение де. Направо си е цяло топло море. И няма да спра да говоря, който знае, знае, че няма страх в тая работа. Като си смел, и морето ти е топло. Иначе можеш да си се плацикаш в твоята си малка локвичка и да си мислиш, че ти е топло, ама всъщност да не разбираш, че има морета наблизо.
Много поздрави!