Оставям чекмеджето открехнато и множество шумове зад себе си и в него.Отново познатото антре и порив да се изпиша да се изпиша цялата,докато не съм затворила остатъка от себе си навътре в мен.Начерупчена.Насополена от истини и полу-.Студена баня,в която размазах гнева си,размита през счупени,необратимо насапунисани огледала.Той е прав(по дяволите!)и знае,че го знам. Това е безсилие.Държа кибритена кутийка.<< и това ми било изкуство!>> <<Не ти искам света!>> <<Никой не те е канил...>>Стърженето на графита в сиво-студената нощ и мнимо притваряне на призрачни врати,отдръпване на завеси,души.Толкова далечно близо!Все още се питам за смисъла.докато го има,вярвам.Доверие само на себе си,на молива и на нощта.
Дърветата горят,запалени от бял пламък.Неугасим.Платина и синьо.Синя платина.Алхимията на пролетта.