Хм...
Вчера се замислих защо съществува модата. Стигнах до извода, че тя е най-тъпата, ама най-тъпата цховешка приумица. Защо стигнах до този извод ли? Ами...
Може би трябва да започна от началото. Седях си на една пеика на "Витошка" и гледах как някакви мадами без вкус разхождат евтините си дрешки със самочувствие на гранд-дами или чалга-певици. Видях и такива без вкус, но пък с прилично скъпи дрешки (то си личи). Е, както съм тръгнала, не трябва да пропускам и тези с вкус и евтини дрешки, които бяха в малки количества, но пък достатъчно ефектни. Спрях се обаче на четвъртия вид- с вкус и скъпи дрешки. Обикновено изглеждаха като моделки или стилистки или нещо от сорта- очевидно мацки, занимаващи се с нещо в областта на модата. И се зачудих защо хората пръскат толкова усилия, пари и време само за това да изглеждат добре.
В крайна сметка каква е функцията на дрехата? - Първо, да покрива частите от тялото ни, така че да не се проявява вродения ни срам и, второ, да задържат нормалната телесна температура на човека. Има и една трета функция, но тя е нещо като допълнителна, за нея- по-късно. Та... Защо, по дяволите ни е нужно да следваме някакви тенденции, когато единственото, от което има нужда човек е да се чувства уютно в дрехите си и да му е топло? Третата функция- естетическата. Дрехата изразява същността на отделния човек и освен това доставя наслада за очите на околните. Но какво още доставя?- Завист, злоба, комплекси за малоценност, ниско самочувствие... Така се получава, че от модата могат да се възползват качествено по-заможните хорица. И наистина, когато изглежда добре, човек става по-уверен, внушава авторитет в очите на останалите, веднага се издига в очите им. А какво получават онези, които нямат възможността да го направят? - Комплекси, защото не изглеждат толкова добре, колкото други, завист, защото нямат възможността да си позволят да си купят по-хубави дрехи, въпреки че имат наистина добър вкус и могат много по-добре да съчетават отделни детайли от някои други (които, например, са фраш с парички).
Има и още едно нещо, което е заложено дрехите- показват материалното състояние на човека. И, естествено, на човек
с по-скъпи дрехи се гледа с по-добро око, защото парите днес са всичко. ОК, ПОЧТИ всичко и ПОЧТИ за всички.
Та... Какво да прави мизерната Пепа от... крайния квартал, като от малка спестява от закуски, за да си купи примерно коланчето от кварталния пропаднал магазин за дрехи, докато щерката на боса, Кики, си вири носа всяка сутрин, когато излиза с нещо ново от разкошния си дом в центъра на София и отива да се види с приятелка за по едно "мляко с нес с повече пяна и по-малко нес и един фреш- микс грейпфрут и лимон, като грейпфрутът да преобладава" в луксозното БАРЧЕ зад ъгъла?
Еми... Пепа се примирява. И продължава да спестява.
Обаче тук се отклоних от темата. Исках да добавя и другата страна на тази картинка- сумите пари, които се хвърлят в производството на дрехи- модни къщи, дизайнери, ревюта, сесии, списания, реклами, огромни количества пари, идеи и хора, които си изкарват прехраната по този начин. Има и нещо много... свещено в този труд. Защо ли? Защото... те създават красота. Създават нещо, от което е част целият свят без изключения, създават самочувствие, поводи за размисъл и за творчески идеи, породени от нещо "задължително" и ежедневно. Дори пълничката Донка, която иначе копира стила на фолк-певицата Преслава, защото "харесва как пее", като излиза навън се замисля дали белите и ботушки си пасват с розовата блузка или зелената чантичка.
Уф, къде се отплеснах пак. Да, има и безнадеждни индивиди. Ама хайде да не мислим за това. Просто да приемаме всички и да се стремим да бъдем като онези- готините. Без значение дали имаме или нямаме пари- да продължаваме да носим наслада на околните, защото това внася цвят в ежедневието. Да, в буквалния смисъл също :)
Може модата да е тъпо нещо, ама така или иначе не можем да се отървем от нея, тогава по-добре да станем част от нея, за да не ни пречи.