Беше силно...а днес е много силно,но вчера не успях и дума да напиша за тази сила,която не само ме потресе,ами направо помете...
Исках да остана насаме с това чувство и да поема,колкото се може повече от него...За разлика от тази сутрин,когато почти нямам търпение да пиша.
Струва ми се,че не е случайно...вчера четох Сартр,където пише на едно място,в един абзац ..."Ако това се случва на мен,аз не бих го преживял"...това е между другото.
За мълчанието - мисля,че то говори повече от думите.
П.С. Знаете ли,че има една френска улица,която се казва "Президент Шамар" :)))